С едната ръка държах стремето, а другата бях приближил до очите си за да видя по-добре минаващият елен. И тогава Вихър ме поведе, към едно незабравимо преживяване. Откъсна ме от ежедневието ми и ме пренесе в един вълшебен свят. Свят обкръжен от прекрасната ни природа. Там където можеш да чуеш звука на потока. Там където, можеш да се слееш с коня. Там където добротата надделява над лошото.
И ако си мислите, че това е цитат от някоя книга, аз ще ви разочаровам / или може би обратното - ще ви заинтригувам/. Да - това ми се случи този уикенд. И сега , ако ги нямаше снимките, щях да си помисля, че всичко е било само един хубав сън.
И сега подробностите: Малко над Севлиево или можеби дори това е част от Севлиево се намира конна база
Алфа Кентавър.
Там ни посрещна любезния домакин Алекс. Бяхме група от 6 мъже, от които само един беше яздил преди. След кратък курс ни оседлаха конете и направихме преход от 6 км до един язовир, кодето имахме почивка за обяд. Така ме беше страх в самото начало, но като че ли Вихър го усети и направи всичко, което зависеше от него да заработим заедно. А кой е Вихър. Това беше моят кон. А прехода беше в гората - през поляни, поточета. Наистина беше като на филм. След почивката се върнахме обратно до базата, но по друг маршрут.
След целят екшън се отправихме към близкото село Влайчевци в комплекс Роден Край. Там отседнахме в къща във възрожденски стил с механа, камина. Няма такава почивка. Който си е помислил, че баровете, дискотеките, кръчмите в града са мястото, където трябва да си загубите уикенда е един жестоко заблуден човек. В нашата родина има вълшебни места. И трябва задължително да ги посетите преди да поемете към последния си път. забравете за всичко друго. Отидете в балкана. Качете се на кон. И не казвайте, че ви е страх. Мен също ме беше страх, но ако се бях отказал, сега щях да съжалявам жестоко.
България е безкрайно красива и магическа. Само трябва да потърсите точните места.
