- Колко ще седиш, приятел?
За малко да си помисля, че има и любезни служители.
- Синчето излиза след 15 минути и веднага изчезвам.
Отговарям с надеждата, че момъка ще каже ОК и ще ме остави.Да ама не.
- Дай 50 стотинки.
Това ме зашемети за секунда, но какво пък човек трябва да си плаща гяволъка. И с ясното съзнание, че и този път не ми се размина, бръкнах в джоба и му дадох въпросните 50 ст. Докато се опомня младежа си ги сложи в джоба и тръгна към другите коли. Веднага излезнах и го догоних.
- А талон ще ми дадете ли?
- Нямам в момента за 30 мин.
Нещо ми прищрака. И веднага реших какво ще правя. Поисках да ми ги върне, като му казах, че ще си взема тогава за 1 час. И когато ми ги върна си извадих телефона и пред смаяния му поглед си пуснах sms.
Ето тази корупция ни мачка всеки ден. Това , че данъчния ми иска 100 лв за нещо си, това че полицая ми казва "Хайде глобявай се". Ето това ми кипва кръвта. Дали ми пука, че някой министър взел 100 000 лв.? Много по-малко от това някой безсрамен безименен служител да иска от мен да си направи заплатата европейска. От мен, който работя на 3 места, а той сигурно в 6.00 вече е в кръчмата или с крака на масата пред телевизора.
За това искам да кажа : Няма да ви дам 50 стотинки.
0 коментара:
Публикуване на коментар