Цял ден се чудя до колко в един блог е правилно да публикувам лични неща. Неща които засягат освен мен и други хора, които не съм питал. Но в крайна сметка реших, че ние блогърите сме едно голямо семейство. Можем да си кажем всичко, можем да споделим всичко, можем да поискаме помощ за всичко. За това ще дам личен пример.
Според вас колко време е необходимо някой да ви забрави. Или пък вие да забравите някой. Колко години са нужни за да изтриете от паметта си човек, който е означавал нещо. 5 ? 10 ? Или пък ще кажете един живот не стига за да забравите някой. Не ви ли се е случвало да срещнете някой на улицата и да се окаже, че само преди година сте били заедно през ден. Или пък да срещнете някой, който да ви познае след 20 години, съученик на който дори името не може да си спомните.
А сега ще разкрия тайната на това от къде нахлуха тези мисли в главата ми.
Вчера по случайност влезнах в една поща, която не съм проверявал от много време. Бях правил родословно дърво на сина и там срещу името ми бях написал въпросния мейл. И сред писмата оцеляли от спам проверката имаше едно, което ще си позволя да публикувам. Но все пак ще сменя имената и датите със звездички. Приятно четене:
Здравей стари позабравени "приятелю".Доста е странно ,след 17 год. да получиш писмо от личност за която най-вероятно дори не си спомняш.Странното е ,че днес реших да се "отърва" от стари писма,които кой знае защо,все още пазех; но възползвайки се от тишината в къщи,ми хрумна пак да ги прочета.Така реших ,да те потърся из нета;и , да ти пиша.В крайна сметка нищо не губя.Просто съживен спомен за едно наивно детско приключение.Първо искам да те поздравя за семейството,най-вече за сина ти. .
Може би вече е време да се .представя. Казвам се ******* ********** ********* .Омъжена за ******* ******* ****** .Живеем в гр.****** .Имам двама сина--*** -роден на *******г. и ******* -роден на ****** . Не очаквам нищо.Радвам се, че те видях.Може би положението ти се вижда неловко-както прецениш.С най-топли пожелания...........
Ако статията ви харесва се абонирайте !!!
Елате в екипа !!!
7 коментара:
Ммм... Стара любов. Доста странно - след толкова много години не само да се сети за теб, но и да ти пише.. малко хора биха го направили.. А ти в крайна сметка сети ли се коя е жената? :)
Сетих се, да.
Ще бъде интересно, ако и тя драсне някой коментар :) Въпреки, че след тази публикация може да не ми проговори още 17 години :)
ОО да.. и това е възможно :) Все пак, макар и да не разкриваш самоличността й, няма да й стане много приятно предполагам, ако (като)види публикувано това писмо.
ami ne znam kakav si-sto si,ama qvno si nai golemiqt glupak i pomiqr...........ti si absoluten glupak be.jenata reshila da ti pishe-ti go puskash iz neta.ti si chovek s bolna psihika be smotanqk.i kato ti gledam fizionomiqta i alkoholik.
Е, най-накрая и мен ме налазиха комплексарите, които само в нета могат да се почувстват "мъже".
i kak e da opitvash da vlezesh v chujda posta........................................
ohoooooooo,tyka kompleksarq mai se okaza dryg..........
Публикуване на коментар