Днес не ни гостува един човек, а цяло общество. Българското общество на Стария континент. Благодарение на Estira, която е модератор се надявам да се сетите, че има много българи в чужбина, които на мен лично много ми липсват. Да замина или да се върна (или как се живее на Обетованата земя)
Визитник:
име -http://zaedno.eu/
години - 4
потребители за момента - 12 700
показвания на страниците - 30 000 000
Колко е точна немската точност, защо всички обичат швейцарски шоколад, къде във Финландия живее дядо Коледа и защо в Белгия не се спират таксита на улицата? Това знаем ние със сигурност. Знаем и колко струва да започнеш живота си наново –
самолетен/автобусен билет ~ 200 лв.
куфар/пътна чанта ~ 100 лв.
фотоапарат ~ 250 лв.
бутилка Пещерска ~ 7 лв.
смядовска луканка ~ 14 лв.
изпращачите на перона – безценни
Ние сме Другата България. Стремим се да разбием клишето, че сме хора от Втория свят, с втора ръка дрехи, коли и мислене. Че пием кафе втора цедка и се уреждаме по втория начин. Че нямаме две лица, а само две ръце, с които работим здравата. Имаме по два адреса, знаем минимум два езика и празнуваме празниците на две държави. Имаме и една online страница, която ни събира, съветва и сплотява.
На http://www.zaedno.eu/ попаднах още съвсем в началото, когато сайтът тъкмо прохождаше. Тогава разширението .eu беше все още .de и близо стотината регистрирани потребители от различните краища на Германия си споделяха (като че чисто по комшийски) случки злободневни или куриозни, търсеха помощ, съвет. С годините започнаха да се трупат посещения, теми и опит, но атмосферата се запази все така уютна и сплотена, противно на хорското “Българите в чужбина се озлобяват и не си помагат”. Постепенно при нас започнаха да се забелязват и регистрирани от други страни, търсещи приятели и подкрепа, както и сънародници, живеещи в пределите на България, интересуващи се “Как е там, хора, при вас, навън?”
Подобно на приказките на Шехерзада страниците на Заедно разказват хиляди истории - разкази за човешки животи, надежди и мечти без граници, за болка или щастие и успехи, за двата куфара ентусиазъм, с които е тръгнал всеки един от нас, за да намери себе си и мястото си в картографски мащаб. Дали да замина или да остана и как се живее на Обетованата земя, с пощенска марка за адресa, на който обикновено живея - http://www.zaedno.eu/
estira (модератор)
Визитник:
име -http://zaedno.eu/
години - 4
потребители за момента - 12 700
показвания на страниците - 30 000 000
Колко е точна немската точност, защо всички обичат швейцарски шоколад, къде във Финландия живее дядо Коледа и защо в Белгия не се спират таксита на улицата? Това знаем ние със сигурност. Знаем и колко струва да започнеш живота си наново –
самолетен/автобусен билет ~ 200 лв.
куфар/пътна чанта ~ 100 лв.
фотоапарат ~ 250 лв.
бутилка Пещерска ~ 7 лв.
смядовска луканка ~ 14 лв.
изпращачите на перона – безценни
Ние сме Другата България. Стремим се да разбием клишето, че сме хора от Втория свят, с втора ръка дрехи, коли и мислене. Че пием кафе втора цедка и се уреждаме по втория начин. Че нямаме две лица, а само две ръце, с които работим здравата. Имаме по два адреса, знаем минимум два езика и празнуваме празниците на две държави. Имаме и една online страница, която ни събира, съветва и сплотява.
На http://www.zaedno.eu/ попаднах още съвсем в началото, когато сайтът тъкмо прохождаше. Тогава разширението .eu беше все още .de и близо стотината регистрирани потребители от различните краища на Германия си споделяха (като че чисто по комшийски) случки злободневни или куриозни, търсеха помощ, съвет. С годините започнаха да се трупат посещения, теми и опит, но атмосферата се запази все така уютна и сплотена, противно на хорското “Българите в чужбина се озлобяват и не си помагат”. Постепенно при нас започнаха да се забелязват и регистрирани от други страни, търсещи приятели и подкрепа, както и сънародници, живеещи в пределите на България, интересуващи се “Как е там, хора, при вас, навън?”
Подобно на приказките на Шехерзада страниците на Заедно разказват хиляди истории - разкази за човешки животи, надежди и мечти без граници, за болка или щастие и успехи, за двата куфара ентусиазъм, с които е тръгнал всеки един от нас, за да намери себе си и мястото си в картографски мащаб. Дали да замина или да остана и как се живее на Обетованата земя, с пощенска марка за адресa, на който обикновено живея - http://www.zaedno.eu/
estira (модератор)
Ако статията ви харесва се абонирайте !!!
Елате в екипа !!!
3 коментара:
Доста неверни неща има в статията. Това за оправянето по втория начин и други. Защо се срамувате да си признаете ? Никога няма да сте по-уважавани от немците в Германия, винаги сте били, сте и ще бъдете втора ръка в Германия :)
Za pove4e neznam , no za tolkova kolkoto sum sigurna...
Този първият, на него мога да му кажа само едно. Аз лично живея в Германия и се чувствам прилично. Липсват някои неща, но като цяло се чувствам много по-добре, отколкото бих се чувствал в България. Определено не страдам от комплекси какъв съм и как ме приемат и подобно писание като горното само извиква неприятни спомени и засилва нежеланието ми да се смесвам със семпли и завистливи индивиди като въпросният. Та затова и м ие добре като първа класа в Германия, а не първа в България. :) Личи си, че не вижда много надалеч и най-вече си живее с провинциалния мироглед.
Публикуване на коментар