Говорилня

Като един съвестен гражданин, съвсем навреме, за пореден път отивам да си плащам тока… Няма опашка- днес е щастливия ми ден… ( или поне така мислех ) :

-Добър ден,ще си плащам тока(и очаквайки да чуя „Адреса? ” … )

-Ми бележка?

-Моля? Кое? Бележка ли?

-Даааа, за сметката от миналия месец (е как може да не съм разбрала… ) !

-Извинявам се, но не ги пазя. Как мога да си платя тока ?

-Е как бе??? Аз тебе те помня ,точно на тебе ти бех казала, че вече се носят бележките !

-Не, не сте. И все пак, белжка нямам, как да си платя тока?

-Абе момиче, ’що ми спориш, помня ти казвам, на всички съм казала ( мдаа… сигурно предната ми сметка я е платила другата ми „аз”…и май е забравила да ми каже за тази подробност ….ще си поговоря аз с нея !!! )

До момента , въпреки грубия и жаргонен език, който дори ми е трудно да изразя, пишейки, запазих завидно спокойствие.

-Госпожо, най- вероятно не съм единствената , която няма бележка. Бихте ли била така любезна да ми обясните как да си платя тока???

Е,тук малко повиших тон, но мисля, че е напълно нормално.Междувременно от съседната каса се обажда друга госпожа, която по-скоро имаше вид на участничка в моден конкурс... И с един мазен, завалян акцент заявява :

-Ама ,тия младите нищо не могат да запомнят…

Аз, вече почти бясна ( е , вярно е , че не съм от най- трудно ядосващите се…. но все пак) :

-Добре бе, к’во да направя ся ??? Тока ли ще ми спрете ??? Идвам с парите, искам да си платя !

Госпожата май усети, че съм се поизнервила и ми казва, „съвсем спокойно” :

-Ей там ,в оная стая отивай ! (брех,че мила женица… )

Ми отидах аз. Влизам и една жена ме посреща с усмивка. Е как да не ти стане приятно. Съвсем учиво ме попита за адреса и ми издаде бележка. Отново, с явно недоволство отивам на касата. Съвсем „дружелюбно” госпожата пак се обади:

-Дай ся! (Език свещен на моите деди… )

-Ето , заповядайте.

Платих си тока, най-накрая! Подадеми картонче, с което трябва да ходя от тук нататък. Еми няма проблем, нали поне вече знам. Застанах настрана и започнах да си отварям чантата за да го прибера… и чувам :

-Добър ден , аз не нося бележка, а разбрах ,че трябва .

Господина изглеждаше завидно добре…С една широооооока усмивка и съвсем мило му се отговаря:

-В онази стая ще Ви дадат.

Е толкова ли е трудно да си учтив? Спестяваш си ядовете, спестяваш ги и на другите. Как, аджеба ги избират тези служители?

Това са EVN …. все пак J