Само съчки и огънят, от тях роден.
А той – силен, яростен и див.
Уж от крехкост сътворен,
Но набиращ мощ и тъй непредвидлив.
Ти на него ми приличаш…
С нежност аз те сътворих,
А сега кръвта ми сякаш спираш.
Нима сгреших?
Огън, после жар, а накрая само пепелта.
Ти също си така,
Изгаряш,после топлиш, а накрая съм сама.
Ти ли?! Ти си просто любов !
Автор: Ивета С.
Ако статията ви харесва се абонирайте !!!
Елате в екипа !!!
0 коментара:
Публикуване на коментар