Днес бях на рожденния ден на братовчедка ми - едно малко и много слънчево човече. Стана на 7 , и тази година ще е първолаче. Взехме и розова раничка с любимите и барбита и разни ученически пособия- несесерче, моливчета, химикалчета ... такива дреболийки.
И отиваме ние у тях , а тя идва при нас с една хубава, широка усмивка... как да не ти стопли сърцето... И аз съм гушнала раничката и с цел да посмеем малко реших да се пошегувам с нея.
- Виж какво имам!
А тя с едни големи и радостни очи тръгва към мен. В същото време аз и споменавам ,че аз ще ходя с нея на училище... Тя , видимo леко разочоравана казва:
- Да, като за теб е , како !
След като се посмяхме на физиономийката й, реших да й кажа , че това си е нейния подарък. Толкова и олекна на миличката, така се зарадва...
В детските очи има една много силна магия , нещо, което ще те накара да се усмихнеш, ще те накара да забравиш за грижите ... ще те накара да се почувастваш добре. Толкова миловидни, добри и така истински... а са просто едни детски очички !
Как да не поиска човек да ги види да се усмихват... ? Как може човек да иска , вместо това, да ги вижда разплакани, след поредния побой... ?
Нека обръщаме повече внимание на децата. Те се радват и от най-малкия жест, дори на една прегръдка или целувка. Нека да ги подкрепяме повече и да ги накараме да се чувастват значими. Нека се превърнат в разумни хора . Нека им осигурим едно красиво и щастливо детство !
0 коментара:
Публикуване на коментар