Здравей
Здрасти
Много се зарадвах на статията ти. Благодаря! Тъкмо пишех и аз за вас.
А аз се чудих много дали да я пусна.
А на мен от началото още си ми в таргета на хора, с които трябва да се запозная, но поради факта, че имената са ни еднакви, реших да изчакам да се понапълни за да добиеш представа.
яд ме е че не го регистрирах в патентното да изкарам някой лев сега :P
ха ха, : щях да сложа някаква запетайка :) трудно давам кинти. освен това там си е бюрокрация още щеше да си чакаш патента.
Ето така започна познанството ми с Димитър, гр. Димитровград, с. Димитриево . Или иначе казано Gabfest от govorilnq.net . Или пък от govorilnq.com . Хайде да не ви обърквам още от самото начало.
След толкова време надничайки в неговата говорилня, а май и той в моята , седнахме пред скайпа и започнахме да си говорим като стари приятели от казармата / помните че имаше такава нали /. Малко странно ми дойде идеята да ме интервюира. Та кой съм аз – един блогър, който последно време не е и това. Ама хайде няма да му троша мерака я . И от дума на дума стигнахме до :Ще направим едно прекрасно интервю с теб. Говорилня VS Говорилня. даже заглавието ще е чудесно
хи хи :) щом казваш :) само че може ли аз да избера оръжието :)може да го направим като блиц! Аз един въпрос ти един въпрос. така и двамата ще се интервюраме. Ами давай да го почваме тогава
уф едвам ме навиИ почнахме. Кое , интервюто ? Тук съм склонен да отговоря така – започнахме да си говорим. За всякакви теми. Беше ми приятно наистина. Личеше си , че на Митко не му е първото. Въпросите му бяха премислени и доста сериозни. Понякога скайпа издаваше как пише нещо и после го трие, но само в самото начало. После не се налагаше.
Въпрос номер 1:
Какво мислиш за посредствеността и как се бориш с нея ?
А сега де. Ама наистина започна сериозно. Все си мислех, че ще пита нещо за говорилнята. От къде ти хрумна? От колко време пишеш. А той – посредствеността. А пък и трябва да се опитам да не се изложа. Първият въпрос си е нещо като първата среща. Ако се издъниш няма да има втора.Посредствеността е нещо като лошото възпитание. Човек не се ражда посредствен, а става такъв. Опитвам се да се боря с посредствеността единствено в себе си. А доколкото успявам ще кажат другите.Брей – това пък как го родих. И то в 22:42:09 h. А сега ще трябва и аз да питам нещо. Спомних си за една полемика, която подех и изстрелях:
Какво мислиш за възможността гей двойки да осиновяват деца?
Веднага направих аналог на диспут на двама кандидат президенти, които се опитват да затапят опонента, като му зададат тема, която би могла да го въвлече в ненужни дебати. Едвам се запознахме и хайде да си говорим за гей двойки. Мамка му това не беше верният ход , ама вече въпроса излетя.
Водил съм такъв спор на няколко пъти и мога доста да говоря по темата. Чудесно е едно дете да расте в нормална среда. Считам, че е много по добре да живее при гей двойка, която ще се грижи за него пред това да остане в дом за сираци. Ако си има две майки зле ли ще му е? Хубаво е обаче да им се помага на такива двойки. Да има някаква организация, която да им помага за отглеждането. Всяко дете има нужда от примера и на мъжа и на жената, така че да кажем ако са двама мъже да има и една жена от някаква организация, която да им помага при отглеждането и обратното. Нямам проблеми с хомосексуалистите, особено тези, които са достатъчно наясно с отношенията си и могат да поемат подобна крачка, за да имат едно щастливо и пълноценно семейство.
Как изглежда перфектното общество в твоите очи?
Знаех си, ще трябва да се опитам да променя това интервю. Хайде отговарям и на тоя въпрос пък после ще сменя темата.Ами знаеш ли - ако погледнеш в очите ми ще видиш едно момченце на 6 години и половина и една жена, която обичам и ме обича. Това се вижда в очите ми. Това са хората, които ме заобикалят. Нищо друго няма значение :)
Хайде да направим рязък завой :) Как се почувства, когато видя че govorilnq.com е зает :)
Много се издразних, но бързо ми мина след като видях, че .net е свободен. Всъщност много се чудих дали изобщо да се впускам в тази си идея, но когато няколко човека дружно събраха 50 лв. и ми казаха да го купувам, за да имаме архивите си след време спрях да му мисля и започнах да работя :) Много е хубаво човек да има хора до себе си, които да го подкрепят в налудничавите му занимания. Най-гадно ми е, че излизаме на второ място в гугъл, ако трябва да съм честен.
Ех този гугъл. В този момент го реших. Това е човека на който ще дам домейна. Ама хайде няма да му го казвам още. Пък може и да размисляКажи сега за мацката тогава?Напиши и нещо хубаво?
За жена ми ли?
Да
Знаеш ли. В живота на един мъж има много жени. Такива за една вечер. Такива за един месец. Е аз срещнах тази за цял живот. Трудно е за вярване, но аз наистина си намерих половинката.А ти? Имаш ли някой до себе си?
Трудно е за вярване, но аз също намерих своята! Това да обичаш някого е лесно, но да проумееш, че искаш да прекараш живота си раздавайки се за човека до теб си е трудна работа, която аз върша с удоволствие за сега.
От колко време си женен?Не съм женен, но от 4 години живеем заедно
:) знаеш ли какво си представих :)Не
Ами че на твоята сватба ще цвъкат някакви блогърчета с лаптопи, които ще се опитат да пуснат първата статия със снимка на булката :)Информация на ухо : Много скоро Митко ще купи пръстен. Вярвайте ми. А после идва ред и на Менделсон.
Ама на никой не казвайте.
Между другото аз също мога да пазя тайна, ама тия на които казвам не могат.Минаваме през политиката. Иван Костов, Бойко Борисов.
имаш ли представа от колко време говорим?м не ...
Ей така се беше изнизал 1 час. Даже повече. Говирим си с Митко, и си допаднахме.
И тогава му казах. Вече нямаше как да го запазя за себе си Решението беше взето поне преди половин час. Реших да му преотстъпя домейна, който го беше ядосал : govorilnq.com . Представих си го как се лута в мислите си и не знае как да реагира. А аз се почувствах супер. Много е готино да направиш някой щастлив ей така.Ама много ти благодаря трябва да знаеш, че това е голям жест и задължително ще ти го върна
А честно да ти кажа ти заслужаваш домейна повече от мен :)ще се опитам да се реванширам по някакъв начин
Изобщо не е нужно да се чувстваш задължен - Един Ролс-ройс ще бъде достатъчен :)
Хаха
знаеш ли , кое е най-странното - че колкото ти не вярваш че се случва, толкова на мен ми олекна. Имах някаква болка за това, че говорилнята по някакъв начин залязва, защото не й обръщам внимание. Сега знам че отива на правилното място :)Благодаря ти
Не ги броих. Думите „Благодаря ти” . И това не беше последният път, когато ги използва. А аз бях щастлив.а сега идва и гадния момент и защото знам, че няма да ни е последния разговор ще рискувам и ще го насоча към края му :)утре ще водя малкия на ски и ще ставам раничко, нищо че е празникне няма проблеми утре може пак да поговорим тъкмо ще съм се отърсил от жеста ти
И ако някой ви каже че съм му подарил домейна не му вярвайте.
Продадох го.
Продадох го за най-високата цена.
Едно ново приятелство.
Така е.
Завиждайте ми
